Menu
"Човек е по-корав от скала и по-чуплив от яйце."
Сръбска пословица "Човек беше, кога спеше." Българска поговорка "Човекът без пъп (Адам) все още живее в мен." Сър Томас Браун "Човек не е нищо повече от буца кална пръст, хвърлена в много чист и бистър поток." Улрих Цвингли "Всеки човек е една книга, стига да умеем да я четем." Уилям Чанинг "Грехът не е звярът в нас; по-скоро той е човекът в нас." Дж. Грешам Мачен "Още от дните на Адам човекът се крие от Бога и казва: "Бог е много мъчен за намиране." Фултън Дж. Шийн "Животът на човека е като свещ на вятъра, като скреж по керемиди." Китайска пословица "Човек с плач се ражда, с плач умира." Българска пословица {"Християнство, наука, изкуство, култура", д-р Вениамин Пеев - съставител} Човекът е като прашинка във вселената, но е като цяла вселена. Авторът на Центърът
Нашият малък свят е учебникът за вселената. Божията чудна, благодатна цел, тайната на изкупителната любов, е темата, в която “ангели желаят да погледнат” и тя ще бъде за тях предмет за изучаване през безкрайни векове. И изкупените, и непадналите същества ще намерят в кръста на Христос своята наука и песен. Ще се разкрие, че славата, грееща от лицето на Исус, е славата на саможертвената любов. В светлината на Голгота ще се види, че законът на себеотрицателната любов е закон на живота и за земята, и за небето; че любовта, която “не търси своето”, има своя източник в Божието сърце; и че в кроткия и смирен Исус е разкрит характерът на Този, Който обитава в непристъпна за човека светлина.
В началото Бог се разкри във всички дела на сътворението. Христос бе Този, Който разпростря небесата и положи основите на земята. Неговата ръка окачи световете в космоса и извая полските цветя. “Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините.” “Негово е морето, дори Той го е направил” (Пс. 65:6, 95:5). Бог изпълни земята с красота и въздуха с песни. И върху всичко по земята, във въздуха и в небесата Той написа вестта за любовта на Отец. Сега грехът е помрачил съвършеното творение на Бога, върху което все още стои Неговият почерк. И до днес всички сътворени същества изявяват славата на превъзходството Му. Нищо освен егоистичното човешко сърце не живее за себе си – няма птица, която да пронизва въздуха, нито животно, което се движи по земята и което да не служи на някой друг живот. Всеки лист в гората, всяка тревичка на земята имат своята служба. Във всяко дърво, храст и лист прелива този елемент на живот, без който нито човек, нито животно могат да живеят, а човекът и животното на свой ред служат за живота и на дървото, и на храста, и на листа. Цветята разлистват своята хубост, излъчват аромата си, благославяйки света. Слънцето пръска светлината си, за да радва хиляди светове. Океанът, източник на всички потоци и извори, получава водите си отвсякъде, но ги приема, за да дава. Влагата, която се издига от недрата му, пада като дъжд на земята, за да покълва и напъпва всичко по нея. Славните ангели намират радост в даването – те отдават любов и неуморна грижа за падналите и нечестивите. Небесни същества умоляват човешките сърца, носят на този тъмен свят светлина от небесните дворове. Чрез нежна и търпелива служба те действат върху човешкия дух, за да доведат грешните до приятелство с Христос, което е по-близко, отколкото те осъзнават. {Елън Уайт, Копнежът на вековете, 4.11-5.3} |
Борислав
автор, богослов, преподавател, ръководител на Радио`3:16 Архив
March 2022
Категории
|