Menu
"Убеждението е истина, съхранявана в ума. Вярата е огън в сърцето."
Джоузеф Форт Нютън "Вявам, за да мога да разбера." Анселм Кентърбърийски "Човешкият разум е слаб и може да бъде заблуден, но истинската вяра не може да бъде заблудена." Тома Кемпийски "Онези, които имат нужда от чудеса, са хора с малка вяра." Ян Хус "Задачата на вярата е да разрешава съмненията" Матю Хенри "Вярата обявява онова, което сетивата не виждат, но не противоположното на това, което виждат. Тя е над тях, но не е против тях." Блез Паскал "Вярата наистина ни учи на неща, които разумът не може да обхване, но не ни учи нищо, което да е против разума." Тихамер Тот "Най-убедителното доказателство за съществуването на Бог е това, което черпим из очевидната хармония, която безспорно съществува в света." Андре Ампер "Вярата е знание, което преминава в убеждение и убеждение, което преминава в доверие." Джон Мърей "Вярата няма стойност, освен ако не ни свързва с Бога." Ванс Хавнър {"Християнство, наука, изкуство, култура", д-р Вениамин Пеев - съставител} Вярата е доверие в Исус Христос. Тя е много повече от знание и убеждение, че съществува Бог. Тя е взаимоотношение и близко приятелство с Него. Центърът, Глава първа: Религия срещу вяра "Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? Не! Във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил." (Римляни 8:35, 37)
О, дълбоката, дълбоката любов на Исус – необятна, неизмерима, безгранична, изобилна, преливаща като могъщ океан със своята пълнота върху мен. Под мен, навсякъде около мен е вълната на Твоят любов. Води ме напред, води ме към дома, към Твоята славна почивка горе. О, дълбоката, дълбоката любов на Исус простира своята слава от бряг до бряг. Как обича, винаги обича! Никога не се променя. Никога! О, дълбоката, дълбоката любов на Исус за мен е небето на небесата. И извисява ме до славата, защото ме издига до Теб. "Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито което и да било друго създание ще може да ни отдели от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ." (Римляни 8:38, 39) {Превод: Борислав Йорданов}
„Чрез Словото на Господа станаха небесата и чрез дишането на устата Му цялото им множество... защото Той каза и стана, Той заповяда и затвърди се.“ „Който си положил земята на основата ѝ, за да се не поклати за вечни времена“ (Псалм 33:6,9; 104:5).
Земята излезе от ръцете на своя Създател извънредно красива. Повърхността ѝ бе изпъстрена с планини, хълмове, равнини, прекосявана от благородни реки и прекрасни езера. Но хълмовете и планините не бяха остри и груби, изпълнени с ужасни стръмнини и страшни бездни, както днес; острите, назъбени краища на пластовете от скали бяха покрити с плодородна почва, която навсякъде даваше изобилна зеленина. Нямаше нито отвратителни блата, нито голи пустини. Грациозни храсти и нежни цветя радваха окото отвсякъде. Височините бяха увенчани с дървета, по-величествени от всички съществуващи днес. Въздухът, незасегнат от вредности, бе чист и здравословен. Целият пейзаж надминаваше по красота и най-гордия палат. Ангелските множества наблюдаваха гледката с наслада и се радваха на чудните Божии дела. След като земята с нейния животински и растителен свят бе извикана в съществуване, на сцената бе поставен човекът — венецът на делото на Твореца, за когото бе определена красивата земя. На него бе дадено да владее над всичко, което окото можеше да види; защото Бог рече: „Да създадем човека по нашия образ, по наше подобие; и нека владее... над цялата земя...“ (Битие 1:26,27). Тук произходът на човешкия род е изложен ясно, изявлението на Божествения доклад е така разбираемо, че няма повод за погрешни заключения. Бог създаде човека по Свой образ. Няма никаква тайна. Няма никакво основание за каквото и да е предположение, че човекът еволюирал през бавни степени на развитие от по-нисши към по-висши форми на животински или растителен свят. Такова учение снижава великото дело на Създателя до равнището на тясно човешкото земно схващане. На хората толкова много им се иска да изключат Бога като Господар на всемира, че унижават човека и го лишават от достойнството на неговия произход. Този, Който установи звездните светове във висините и обагри с превъзходно умение полските цветя, Който изпълни земята и небето с чудесата на Своята сила, създаде и венеца на Своето творение и го постави за управител на съвършената земя – сътвори същество, достойно за ръката, дала му живот. Родословието на нашия род, както е дадено по боговдъхновение, проследява произхода ни назад не до развитие от бактерии, мекотели и четириноги, а до великия Създател. {Елън Уайт, Патриарси и пророци, 10.1-3} Разказва се история за принц, който търси подходящата съпруга. Случва се веднъж да премине с каретата си през бедно село. Така забелязва красива селска девойка. Оттогава започва да наблюдава това момиче и скоро се влюбва в него. Но реално съществува проблем. Как точно да ѝ поиска ръката?
Би могъл да ѝ заповяда да се омъжи за него, но той иска съпруга, която ще се омъжи от любов, а не от принуда. Би могъл да се появи в селото със свитата си и с целия си блясък на принц, но тогава как да разбере, че тя наистина го обича като човек, а не е просто впечатлена от царствения му блясък. Накрая му хрумва идея. Сваля царствените си одежди и облича прости дрехи. Отива в селото и заживява като обикновен човек. И докато живее и работи там, той и момичето стават приятели. Споделят един с друг своите интереси и разговарят за своите безпокойства. Малко по малко девойката се влюбва в младия принц не защото знае, че е принц, а заради него самия. Тази история е притча за добрата вест. Небесният владетел Исус Христос оставя Своята царствена слава и става човешко същество, което живее с нас на земята. Той идва, за да може да Го опознаем и обикнем. Животът на Исус и делата му, описани в Библията, имат жизненоважна цел. Апостол Йоан пише, че тя е, „за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“ (Йоан 20:31). За повечето хора Бог е отвлечено понятие. Той е там, някъде далеч, и те не Го познават. А как да имаш доверие и да обикнеш някого, когото не познаваш? За хората, които изучават Библията, Бог Исус Христос е най-невероятната Личност, защото знаят какво е направил за тях. Те общуват с Него и Го познават лично. {Центърът, Глава втора: "Книга на книгите"} |
Борислав
автор, богослов, преподавател, ръководител на Радио`3:16 Архив
March 2022
Категории
|