Menu
Любов
Любов – тази дума роди се, когато роди се светът. Тя се носеше с птиците, тя избликваше с извора. Тя вдъхваше и всеизгарящ плам в очите на Адам. Днес птици самотно се лутат във душни небета от смог. Сред бензинови пари едва се долавя угасващо цветно ухание. Град… Зловонна смрад… Рев на двигатели, вой на обезумели клаксони! Някой лежи на мъртвия асфалт. Заглъхва тихото стенание сред безразлични стъпки във нощта. Но миг преди жадните устни да кажат “Прости” на света, една ръка с нежност донася живителната топлина. Любов не е просто да тръпнеш, любов не е сладка тъга. Любов е да носиш в сърцето си онази Господна искра, с която ще стоплиш душата на всеки потъващ в нещастие или умиращ в самота. {Йорданка Дейчева, facebible.bg} В малко индустриално градче местен жител се обажда всяка сутрин на телефонния оператор, за да пита за точното време. След като това продължава доста време, операторът пита от любопитство защо са тези редовни обаждания. Отговорът на гражданина е, че сутрин пуска сирената в завода за началото на работния ден и иска да бъде сигурен, че го прави в точното време. Служителят отсреща възкликва ужасен:
- Олеле майко, не е истина! - Какво има? – пита го човекът. – Какво означава това? - След началото на обажданията ви – казва телефонистът – започнах да сверявам часовника по сирената на завода. Животът на всеки от нас тиктака като часовник. По какво сверявате живота си? Имате ли критерий, който да ви показва правилното и погрешното? Или разчитате на стандартите на другите хора? Или на държавните стандарти? И на коя държава? За щастие, Бог ни е дал Библията като абсолютно точен стандарт. Имаме нужда от този стандарт. И често ни казва: „Време е да потърсиш Бога“. Или: „Време е да простиш“. Или пък: „Време е да спреш с това и да започнеш да постъпваш правилно“. Никой не знае колко време му остава. Затова е добре да сверим живота си според Божия стандарт. Време е да се научим как. {Центърът, Глава трета: "Учебник по всичкология"} Щом един ден Царят върне се за нас,
на колене ще признаем тази власт. О, не искам само празни ръце да Му подам. И не искам да погледна във очите Му със срам. Той за мене слезе от престола Си и показа любовта на кръста Си. Сам отдаде си живота, пожертва се за нас. Да не Го разочаровам, щом чуе моя глас. Времето изтича ни. Земята ще се разтопи. Идва Той за булката. И скоро ще е сватбата. О, да забравим земни грижи, духовно да живеем! И към всички да сме мили и със истина да сеем. А щом Царят върне се, дарове ще донесе. И пред Него ще стоим, ще Го гледаме в очи. Нека Бог да радваме с живота си, в края никой да не съжали. Да застанем и да вдигнеме очи. Царят идва, там през златните врати. Не, не мога да бездействам и просто да стоя. Той живота си за мене тук предаде на смъртта. Времето изтича ни. Земята ще се разтопи. Идва Той за булката. И скоро ще е сватбата. О, да забравим земни грижи, духовно да живеем! И към всички да сме мили и със истина да сеем. А щом Царят върне се, дарове ще донесе. И пред Него ще стоим, ще Го гледаме в очи. Нека Бог да радваме с живота си, в края никой да не съжали. Времето изтича ни. Земята ще се разтопи. Идва Той за булката. И скоро ще е сватбата. О, да забравим земни грижи, духовно да живеем! И към всички да сме мили и със истина да сеем. А щом Царят върне се, дарове ще донесе. И пред Него ще стоим, ще Го гледаме в очи. Нека Бог да радваме с живота си, в края никой да не съжали. {Превод и адаптация за пеене: Борислав Йорданов} |
Борислав
автор, богослов, преподавател, ръководител на Радио`3:16 Архив
March 2022
Категории
|