Menu
Ти в началото бе Словото,
Едно с Господ Бог Всемогъщия. Скритата Ти слава в творението сега е разкрита в Теб, нашия Христос. Какво красиво име! Какво красиво име е името на Исус Христос, моя Цар! Какво красиво име! Нищо не може да се сравни с Него! Какво красиво име е името на Исус! Не пожела небето без нас, затова, Исусе, Ти донесе небето тук долу! Донесе небето тук долу! Грехът ми е голям, но любовта Ти е по-голяма. Какво би могло да ни раздели сега! Какво чудесно име! Какво чудесно име е името на Исус Христос, моя Цар! Какво чудесно име! Нищо не може да се сравни с Него! Какво чудесно име е името на Исус! Смъртта не можа да Те задържи, завесата се раздра пред Теб. Ти смълча хвалбата на греха и гроба! Небесата отдават възхвала на Твоята слава, защото Си възкресен отново за живот! Няма равен на Теб, няма никой като Теб! Сега и завинаги, Боже, Ти царуваш! Твое е царството, Твоя е славата, Твое е името над всички имена! Какво могъщо име! Какво могъщо име е името на Исус Христос, моят Цар! Какво могъщо име! Нищо не може да му противостои! Какво могъщо име е името на Исус! Какво могъщо име е името на на Исус! Какво красиво име! {Превод: Борислав Йорданов} „Истински велик човек е онзи, който е овладял напълно своето време.“
Хезиод „Най-мъдър е онзи, който скърби най-много за загубата на време.“ Данте „Вечността зависи от настоящия миг.“ Томас Мантън „Обичаш ли живота? Тогава не прахосвай времето, защото животът е съставен от него.“ „Едно «днес» струва колкото две «утре».“ Бенджамин Франклин „Който убива времето, извършва самоубийство.“ Фредерик Бек „Времето е депозит, който всеки от нас държи в Божията банка и никой не знае баланса.“ Ралф У. Сокман „Изгубеното злато можеш да намериш, изгубеното време – никога.“ Китайска пословица {"Християнство, наука, изкуство, култура", д-р Вениамин Пеев - съставител} Връзката на доверие и приятелство, която изграждаме с Христос, Му дава възможност да действа в нас, да ни променя и обогатява с небесната Си мъдрост. Затова е толкова важно всеки ден да отделяме време, за да се учим от Него. Центърът, Глава трета: Учебник по всичкология
Принципът: „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете“, на който учениците държаха така безстрашно в отговор на заповедта да не говорят повече в името на Исус, е същият принцип, за който привържениците на евангелието се бореха в дните на Реформацията. Когато през 1529 г. немските князе се събраха на събора в Шпайер, бе представен императорски декрет за ограничаване на религиозната свобода и забрана на всякакво по-нататъшно разпространяване на реформаторското учение. Изглеждаше, че надеждата на света ще бъде сломена. Щяха ли князете да приемат декрета? Щяха ли множествата, намиращи се още в тъмнина, да скрият светлината на евангелието? Бъдещето на света бе поставено на карта. Приелите реформираната вяра се събраха и единодушното им решение бе: „Нека отхвърлим този декрет. По въпросите на съвестта мнозинството няма власт“ (Д’Обинье, „История на Реформацията“, кн.13, гл.5).
Този принцип трябва да поддържаме здраво и днес. В последния конфликт знамето на истината и религиозната свобода, издигнато високо от основателите на църквата на евангелието и от Божието свидетелство през вековете до днес, е поверено в наши ръце. Отговорността за този велик дар носят онези, които Бог е благословил с познание за Неговото слово. Трябва да приемем това Слово като върховен авторитет. Трябва да уважаваме човешките власти като наредени от Бога и да учим, че послушанието към тях е свято задължение, но в тяхната сфера на влияние. Когато има конфликт между Божиите изисквания и тези на властите, трябва да се подчиним на Бога. Божието слово трябва да се издигне над всички човешки закони. Думите „Така казва Господ“ не бива да бъдат замествани от „Така казва църквата“ или „Така казва държавата“. Христовата корона трябва да бъде възвишена над короните на земните власти. Не трябва да предизвикваме властите. Думите ни — изговорени или написани — трябва да бъдат внимателно подбрани, за да не станем противници на закона и реда. Не трябва да казваме или да извършваме нещо, което, без да има необходимост, би затворило пътя ни. Трябва да вървим напред в името на Христос, като защитаваме поверените ни истини. Ако хора ни забранят това, можем да кажем като апостолите: „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете сами; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули“. {Елън Уайт, Деяния на aпостолите 26.3-5} Любов
Любов – тази дума роди се, когато роди се светът. Тя се носеше с птиците, тя избликваше с извора. Тя вдъхваше и всеизгарящ плам в очите на Адам. Днес птици самотно се лутат във душни небета от смог. Сред бензинови пари едва се долавя угасващо цветно ухание. Град… Зловонна смрад… Рев на двигатели, вой на обезумели клаксони! Някой лежи на мъртвия асфалт. Заглъхва тихото стенание сред безразлични стъпки във нощта. Но миг преди жадните устни да кажат “Прости” на света, една ръка с нежност донася живителната топлина. Любов не е просто да тръпнеш, любов не е сладка тъга. Любов е да носиш в сърцето си онази Господна искра, с която ще стоплиш душата на всеки потъващ в нещастие или умиращ в самота. {Йорданка Дейчева, facebible.bg} В малко индустриално градче местен жител се обажда всяка сутрин на телефонния оператор, за да пита за точното време. След като това продължава доста време, операторът пита от любопитство защо са тези редовни обаждания. Отговорът на гражданина е, че сутрин пуска сирената в завода за началото на работния ден и иска да бъде сигурен, че го прави в точното време. Служителят отсреща възкликва ужасен:
- Олеле майко, не е истина! - Какво има? – пита го човекът. – Какво означава това? - След началото на обажданията ви – казва телефонистът – започнах да сверявам часовника по сирената на завода. Животът на всеки от нас тиктака като часовник. По какво сверявате живота си? Имате ли критерий, който да ви показва правилното и погрешното? Или разчитате на стандартите на другите хора? Или на държавните стандарти? И на коя държава? За щастие, Бог ни е дал Библията като абсолютно точен стандарт. Имаме нужда от този стандарт. И често ни казва: „Време е да потърсиш Бога“. Или: „Време е да простиш“. Или пък: „Време е да спреш с това и да започнеш да постъпваш правилно“. Никой не знае колко време му остава. Затова е добре да сверим живота си според Божия стандарт. Време е да се научим как. {Центърът, Глава трета: "Учебник по всичкология"} |
Борислав
автор, богослов, преподавател, ръководител на Радио`3:16 Архив
March 2022
Категории
|